Сондиране за вода в Ардино

Иванка Кирилова

05/06/2022

Ардино

Оценка на услуга:

Отлично

Оценка за съотношение цена - качество:

Отлично

Бихте ли ни препоръчали:

Да

Често задавани въпроси за хидрогеологията и подземните води

1. Трябват ли разрешителни за изграждане на сондаж?

За изграждането на сондаж /тръбен кладенец/ или шахтов кладенец е необходимо издаване на разрешително от органите на Басейновите дирекции на територията на страната. Необходими са следните документи - подготовка на уведомление за съответна община и РИОСВ, за инвестиционното намерение, Обосновка (проект) за водовземане, с конструкцията на сондажа, Технологичен разчет с обосновка на необходимите водни количества, Проект за санитарно-охранителна зона (СОЗ). Изброените документи се внасят за разглеждане в Басейновата дирекция чрез попълване на заявление, с данни за техническите параметри за съответното съоръжение и информация за фирмата Възложител.  За издаване разрешение за сондиране се изчакват законовите срокове за становище на Басейнова дирекция и от там се издава разрешително за водоползване за 5 години в общия случай. Процедура по учредяването на санитарно-охранителна зона се предвижда в случаите когато целта е водоснабдяване за питейно-битови цели. Това удължава административните срокове, във връзка с физическото изграждане на пояс I и налагането на забрани и ограничения в пояси II и III.

2. Каква е процедурата по узаконяване на водоизточници / сондажи, кладенци, извори?

Целта на процедурата е да се издаде документ - разрешително за водовземане от подземни води в Ардино. Разрешителното регламентира, за какво ще се използва водата: питейно-битово и промишлено водоснабдяване, земеделие и животновъдство, аквакултури и други цели, място на вземане на водата, мястото на ползването и нейният режим.

За откриване на процедура за издаване на разрешително кандидатите подават заявление /чл. 60, ал.1 от Закона за водите / по образец, като преди това се заплащат съответните такси. Необходима е информация за актуалното състояние на фирмата, БУЛСТАТ, актуална скица на имотите, документ за собственост на имота или разрешение за използването на съоръженията от собствениците им, документи удостоверяващи съгласието на собствениците на имотите за това, че в тях ще попаднат границите на санитарно-охранителна зона.

Необходимо е изготвянето на доклади за оценка на експлоатационните ресурси на подземните води и проект за учредяване на санитарно-охранителна зона при питейно-битово водоснабдяване.

3. Каква е цената за сондиране?

Цената на сондиране се определя в зависимост от геоложките условия, дълбочината на сондиране, диаметъра му, конструкцията, местоположението и предназначението на сондажа. По-долу посочените цени са ориентировъчни и са въпрос на договаряне за съответния случай.

Цената на проучвателните сондажи варира от 15 до 75 евро за линеен метър. Водоснабдителните сондажи са с по-големи диаметри и за да функционират ефективно трябва да са изградени със съответните филтри /ако е необходимо/, обсадна колона, задтръбна циментация и филцова засипка. Тяхната цена варира от 50 до 175 евро за линеен метър. С увеличаване на дълбочината изпълнението на сондажите се усложнява и е възможно цената да надхвърли посочените суми. Цената на изпълнението на хоризонтални сондажи е в този порядък, което важи и за сондажите свързани с термопомпените инсталации.

4. Какво е ресурс на подземните води?

Различават се три категории подземни водни ресурси:

Гравитационни запаси - обемът свободна вода в празнините на пласта, което се отделя под действието на гравитационните сили при неговото осушаване.

Естествени или динамични ресурси - общото средногодишно естествено подхранване на водоносния хоризонт или общият средногодишен отток от него.

Експлоатационни ресурси - допустимият и възможен средногодишен добив на подземни води, т.е. добивът, който може да се получи при допустими понижения във водовземните съоръжения, при допустими качества, при допустими екологични последствия и с възможните технически средства.

5. Какво е санитарно-охранителна зона?

Санитарно-охранителните зони представляват физическата част от комплексни мерки за защита на водоносните хоризонти от замърсявания и целостта на съоръженията за добив на подземни води.

В съответствие с изискванията на Наредба № 3 от 2000 г. на МОСВ около подземните вододобивни съоръжения се организират три зони (пояси) за санитарна защита (СОЗ) - пояс I (за строга охрана около водоизточника), пояс II (срещу биологични, бързоразпадащи се и силносорбируеми химически замърсители) и пояс III (срещу стабилни несорбируеми химически замърсители). Пояс I има за цел защитата на самите водовземни съоръжения (повърхностни и подземни) като предотврати външния достъп до тях чрез затваряне и ограждане на кладенците. Съгласно  Наредба № 3 размерът на тази зона зависи от защитеността на подземните водни обекти. Другите два пояса (II и III) се определят в съответствие с хидрогеоложките условия в района на експлоатационния сондаж и от режима на неговата експлоатация. Точните размери на поясите се оразмеряват чрез математическо моделиране.

6. С какво ни помагат хидрогеоложките цифрови модели?

Хидрогеоложкото моделиране е съвременен метод за представяне на хидрогеоложката среда и решаване на различни задачи, свързани с движението на подземните води, оценка на ресурсите им и замърсяването на водоносните хоризонти. Използва се софтуер, който съчетава класическите основи на хидрогеологията с възможностите, които предлагат днешните компютри. Етапите, на които се извършва моделирането са свързани със съставянето на концептуален модел и решаването на филтрационни и миграционни задачи. Възможно е оценката на неизвестни параметри на водоносния пласт въз основа решаването на обратни задачи.

7. От какво зависят високите нива на подземните / подпочвените / води?

Нивата на подземните води са свързани както с геоложката среда, така и топографията на съответния район. Обикновено, подземните води се движат от или към реките или повърхностните водоеми, в зависимост от сезона и експлоатацията им.

Важен фактор определящ нивата на плитките подземни води са валежите, които се инфилтрират в дълбочина и насищат горните слоеве на терена. При достигане на критично ниво, в което средата е вече наситена и няма капацитет за поемане на  допълнителни количества, се получава завиряване на повърхностни участъци или наводняване на прилежащи територии.

Заплашени от наводнения са крайречните низини, територии с глинести отложения на повърхността, участъци в близост до реки, язовири и блата.

8. Необходими ли са дренажните системи?

Дренажите представляват системи от канали, тръби или шахти, които предпазват сградите и съоръженията от заливане, при покачване на нивото на подземните води. В повечето случаи те функционират само при интензивни валежи и високи вълни на реките. В други случаи дренажите се използват за технически дейности, свързани с временното отводняване при строителство или реконструкция на сгради и съоръжения. Добрата им работа зависи от редовното почистване и поддръжка.

Ефективното отводняване е свързано с правилното проектиране и изпълнение на дренажните системи. В много от крайречните низини съществуването на дренажни канали е от първостепенно значение. Понижаването на нивата на подземните води в близост до пътищата осигурява сигурността на транспорта и безпрепятствената експлоатация на съоръженията. Съществуват множество свлачищни райони, в които покачването на нивата на подземните води нарушава стабилитета на земната основа и предпоставка за деформация на конструкциите.

9. Наблюдава ли се режима на повърхностните и подземните води в България?
Качеството на повърхностните и подземните води се наблюдава от съответните мрежи, които са част от Националната система за мониторинг на водите по пунктове, честота и показатели. През последните три години се поддържа относително устойчиво равнище на качеството на водите, както по отделни показатели (БПК5, ХПК, нитрати, и др.), така и по отделни поречия. Националната система за мониторинг на водите (НСМВ) се изгражда от националните мрежи за мониторинг на валежите и повърхностните води, на подземните води, на морските води и от мрежата за биологичен мониторинг.

Мрежата за мониторинг на повърхностните води се изгражда от 253 пункта за наблюдения и измервания, в т.ч 24 крайбрежни морски пунктове. Общо 111 пункта са включени в Европейската мрежа за мониторинг на повърхностни води (EUROWATERNET-surface water) на Европейската агенция по околна среда.

От 1998 г. се изгражда и мрежата за (хидро)биологичен мониторинг с близо 2000 пункта за наблюдение, които покриват практически всички реки у нас. В бъдещия си вид мрежата за биомониторинг на реките ще се представя от близо 5000 пункта (на всеки 5 км от дължината на речните течения).

Мрежата за мониторинг на подземните води се състои от 213 хидрогеоложки пунктa. Част от мрежата (73 водоносни тела със съответните пунктове) е включена в Европейската мрежа за мониторинг на подземни води).

10. Кои са важните моменти при изследване на термалните води?

Изучаване на регионалното геотермично поле, изследване на локални геотермични полета, изследване на хидротермални зони, проучване и използване на термалните води и геотермалната енергия, използване на геотермалната енергия от изоставени минни изработки.

11. Как може ефективно да използваме топлината на земята?

България е богата на термални води с температура от 20° C до 100° C. Около 43% от общият дебит е с температура между 40° C и 60° C. В днешно време директното използване на топлина е за балнеолечение (превенция, лечение и рехабилитация, плувни басейни), отопление и климатизация, оранжерии, геотермална енергия от термопомпи (GSHP), директна топлинна за водоснабдяване, бутилиране на питейна вода и безалкохолни напитки. Балнеологията и термопомпите, показват по-стабилно развитие през настоящия етап. В момента се извършва актуализиране на информацията свързана с  хидротермалните находища, което се основава на съществуващите разрешителни за концесия /по данни от Геотермичен каталог на България, 2001/.

12. Задължително ли е да имаме дълбок сондаж за да се отопляваме ефективно?

Съществуват различни схеми за реализиране на отоплението/охлаждането с термопомпени инсталации. Те могат да бъдат отворени - когато топлината се използва чрез извличане на вода от сондажите и връщането и охладена в пласта, и затворени - когато водата циркулира по тръбен контур под земната повърхност. Последният вариант не изисква сондиране и началните инвестиции са значително по-ниски. Въпреки това от значение е местоположението на обекта, неговите характеристики и целите, за които ще бъде използвана термопомпената инсталация.